Законодателна власт

Законодателната власт е онази, която приема, изменя, допълва и отменя законите в държавата. В Република България Народното събрание осъществява законодателната власт. То упражнява парламентарен контрол върху Министерския съвет и министрите. Народното събрание се състои от 240 народни представители. Законодателният орган се избира за срок от четири години.

Президент на Република България

Президентът е държавен глава. Той олицетворява единството на нацията и представлява Република България в международните отношения. Президентът може мотивирано да върне закон в Народното събрание преди публикуването му за ново обсъждане. Президентът се избира пряко. 

Изпълнителна власт

Министерски съвет

Основен орган на изпълнителната власт в Република България е Министерският съвет. Синоним на Министерския съвет е правителство на Република България. Министерският съвет е колегиален орган - състои се от министър-председател, заместник министър-председатели и министри, които заедно формулират, разработват и осъществяват държавната политика в съответствие със конституционни правомощия на Министерския съвет и със законите на Република България. Министерският съвет се избира от Народното събрание по предложение на президента по ред, определен в Конституцията на Република България.

Министерският съвет е централен колегиален орган на изпълнителната власт с обща компетентност – неговата компетентност не е ограничена в определена предметна област и се разпростира на цялата територия на Република България. 

Министерският съвет осъществява управлението на държавата, като на свои заседания приема постановления, разпореждания и решения въз основа и в изпълнение на законите. С постановления Министерският съвет приема и правилници и наредби. Министерският съвет отменя незаконосъобразните или неправилните актове на министрите.
Министерският съвет има право на законодателна инициатива. 

Министър-председател

Министри

Министърът е централен едноличен орган на изпълнителната власт със специална компетентност – отговаря за определен кръг от въпроси, който личи от наименованието на министъра – министър на образованието, министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията. В своята работа министърът се подпомага от министерство и от заместник-министри. 

С решение на Народното събрание, по предложение на министър-председателя, в състава на Министерския съвет могат да бъдат включени и министри, които не ръководят министерства – министри без портфейл. 

Министрите разработват и осъществяват политиката в областта на своята компетентност като издават правилници, наредби, инструкции и заповеди. Те могат да предлагат за приемане от Министерския съвет на проекти за нормативни актове. 

Други централни органи на изпълнителната власт и техните администрации

За органи на изпълнителната власт се считат и председателите на държавните агенции, държавните комисии; изпълнителните директори на изпълнителните агенции; ръководителите на държавни институции, създадени със закон или с постановление на Министерския съвет, които имат функции във връзка с осъществяването на изпълнителната власт.

Държавната агенция е администрация на пряко подчинение на Министерския съвет за разработване и осъществяване на политика, за която не е създадено министерство.

Държавната комисия е колегиален орган към Министерския съвет или към министър за осъществяване на контролни, регистрационни и разрешителни функции по прилагането на закон или постановление на Министерския съвет. Тя се подпомага от администрация на Държавната комисия.

Изпълнителната агенция е администрация към определен министър за административно обслужване на физически и юридически лица, както и за изпълнение на дейности и услуги, свързани с осигуряването на дейността на органите на държавната власт и на администрацията. 

Държавни институции, създадени със закон са например Националната агенция по приходите, създадена като специализиран държавен орган към министъра на финансите, Национална здравноосигурителна каса, която отчита своята дейност пред Народното събрание.

Териториални органи на изпълнителната власт, териториални администрации

Териториални органи на изпълнителната власт, териториални администрации включват:

Областните управители са териториални органи на изпълнителната власт, които осъществяват държавното управление по места и осигурява съответствие между националните и местните интереси при провеждане на регионалната политика на територията на областта. При осъществяване на своята дейност областният управител се подпомага от заместник областни управители и от областна администрация. Областният управител упражнява контрол по законосъобразността на актовете и действията на органите на местното самоуправление и местната администрация. 

С нормативен акт могат да се създават и специализирани териториални администрация, които са създадени като юридически лица- например Басейновите дирекции, Областните дирекции "Земеделие", Регионалните инспекторати по образованието.

Кметовете на общини, кметовете на райони в градовете с районно деление (София, Пловдив и Варна), кметовете на кметства и кметските наместници са органи на местната администрация. Кметът на общината е орган на изпълнителната власт в общината. Органи на изпълнителната власт в района и кметството са кметът на района и кметът на кметството. Кметът на общината, както и кметовете на райони и кметства се избират пряко от населението за срок от 4 години. Кметът на общината, съответно кметът на района, определя със заповед заместник-кмет, който го замества при отсъствието му от общината, съответно от района. Дейността на общинския съвет, на кмета на общината, на кмета на района и на кмета на кметството се подпомага от общинска администрация.

Местно самоуправление

Общината е основната административно-териториална единица, в която се осъществява местното самоуправление. Общинският съвет е орган на местното самоуправление и се избира от населението на общината. Общинският съвет се състои от избраните общински съветници. Той определя политиката за изграждане и развитие на общината. Общинският съвет е законодателният орган на ниво община – той приема правилници, наредби, инструкции, решения, декларации и обръщения. 

Съдебна власт

Съдебната власт защитава правата и законните интереси на гражданите, юридическите лица и държавата. При осъществяване на своите функции съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите се подчиняват само на закона. Правораздаването се осъществява от

Върховния касационен съд, Върховния административен съд, апелативни, окръжни, военни и районни съдилища. Със закон могат да се създават и специализирани съдилища. Прокуратурата следи за спазване на законността. 

Съдилищата осъществяват контрол за законност на актове и действия на административните органи. Гражданите и юридическите лица могат да обжалват всички административни актове, които ги засягат, освен изрично посочените със закон. 

Върховният административен съд осъществява върховен съдебен надзор за точното и еднакво прилагане на законите в административното правораздаване.

​Конституционен съд

Конституционният съд има особено място в организацията на държавната власт. Той дава задължителни тълкувания на Конституцията; произнася се по искане за установяване на противоконституционност на законите и на другите актове на Народното събрание, както и на актовете на президента; решава спорове за компетентност между Народното събрание, президента и Министерския съвет, както и между органите на местно самоуправление и централните изпълнителни органи.