Започване на работа в Република България

В България, гражданите на Европейския съюз, Европейското икономическо пространство (Лихтенщайн, Люксембург и Швеция) и Конфедерация Швейцария могат да се регистрират и започнат работа чрез дирекциите „Бюро по труда” към Агенция по заетостта.

Необходимите документи за регистрация са документ за самоличност, попълнено заявление-декларация по образец, документ за завършено образование, документ удостоверяващ предходен опит, документ за правоспособност /ако е наличен такъв/, удостоверение за адрес, на който се пребивава в България /издава се от дирекция „Миграция” в местното поделение на полицията-РДВР/. В случаите на краткосрочно пребиваване (под 3 месеца) за търсене на работа и/или пренос на парично обезщетение за безработица, адресът може да се удостовери и чрез писмена декларация от лицето, на чиито адрес заявителя живее или адресна карта от хотел. 

Кандидатстването за работа става посредством автобиография и мотивационно писмо. Препоръчително е да се използва европейския формат на автобиография, който може да бъде намерен на страницата на Europass. При одобрение на първоначалните документи /автобиография и мотивационно писмо/, е възможно работодателят да поиска допълнителна информация и документи. Добре е да имате подготвени /преведени и легализирани/ документи за завършено образование и придобити квалификации, документи за придобит трудов опит по професията, за която кандидатствате, както и препоръки от предишни работодатели.

Определяне на приложимото законодателство

„Правила за координация на системите за социална сигурност“ са правилата, въведени с Регламент на Съвета (ЕИО) №1408 от 14 юни 1971 г. и регламент за неговото прилагане (Регламент на Съвета (ЕИО) №574 от 21 март 1972 г.), и/или Регламент (ЕО) №883/2004 на Европейския парламент и на Съвета и регламент за неговото прилагане.

Регламентите за координация на системите за социална сигурност се прилагат на територията на всички държави–членки на Европейския съюз, Европейското икономическо пространство (Норвегия, Исландия, Лихтенщайн) и Конфедерация Швейцария. Регламент (ЕО) №883/2004 се прилагат към граждани на държава членка, лица без гражданство и бежанци, които пребивават в държава членка, които са или са били  подчинени на законодателството на една или повече държави членки, както и към членовете на техните семейства и към преживелите ги лица. 

За да се установи дали за дадено лице се дължат здравноосигурителни вноски в Република България, съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност на Европейския съюз, първо трябва да се определи законодателството на коя държава членка е приложимо спрямо него. Според принципа за определяне на приложимото законодателство лицата, за които се прилагат регламентите, са подчинени на законодателството на само една държава членка. В следствие от определяне на приложимото законодателство се определя:

- държавата членка, в която се дължат задължителните осигурителни вноски, включително за дейностите и доходите от други държави;

- от коя държава следва да се заплатят всички обезщетения и услуги, предвидени в регламента.

Европейска здравноосигурителна карта

Европейската здравноосигурителна карта е документ, въз основа на който при престоя си в друга държава-членка на Европейския съюз, здравноосигурените лица могат да ползват спешна и неотложна здравна (медицинска и дентална) помощ - според законодателството на съответната държава на престоя.

Европейската здравноосигурителна карта или нейният еквивалент — временно заместващото я удостоверение, улеснява  достъпа до медицинско лечение, което може да се наложи при временното пребиваване в друга държава-членка на Европейския съюз. Това лечение се предоставя в съответствие с правилата на посещаваната държава членка, а направените разходи се възстановяват съгласно прилаганите в тази държава тарифи. 

Използването на европейската здравноосигурителна карта гарантира възстановяване на  медицински разходи на място или скоро след завръщането в собствената държава.

Подаване на данъчна декларация за доходи

Режимът на облагане на доходите на физическите лица, включително на едноличните търговци, се урежда с разпоредбите на Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Обект на облагане са доходите на местните физически лица от източници в Република България и в чужбина и доходите на чуждестранните физически лица от източници в Република България.

Данъчно задължени лица са:

- местните* и чуждестранните* физически лица, носители на задължението за данъци по Закона за данъците върху доходите на физическите лица;

- местните и чуждестранните лица, задължени да удържат и внасят данъци по Закона за данъците върху доходите на физическите лица;

- законни представители на посочените лица.

Данъчният период за облагане на доходите на физическите лица е календарната година.

Облагаеми доходи са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон. При определяне размера на облагаемия доход от съответния източник се приспадат предвидените в закона разходи, в случаите когато законът е предвидил приспадане на разходи.

Необлагаеми доходи - когато не са придобити в рамките на стопанска дейност като търговец по смисъла на Търговския закон или на дейност, облагана като стопанска дейност на едноличен търговец (ЕТ), необлагаеми са доходите, изчерпателно посочени в чл. 13 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Такива са:

- доходите, придобити през данъчната година от продажба или замяна на:

• един недвижим жилищен имот, ако между датата на придобиването и датата на продажбата или замяната са изминали повече от три години;

• до два недвижими имота, както и селскостопански и горски имоти независимо от броя им, ако между датата на придобиването и датата на продажбата или замяната са изминали повече от 5 години.

- доходите от продажба или замяна на движимо имущество, с изключение на:

• пътни, въздухоплавателни и водни превозни средства, ако периодът между датата на придобиването и датата на продажбата или замяната е по-малък от една година;

• произведения на изкуството, предмети за колекции и антикварни предмети;

• акции, дялове, компенсаторни инструменти, инвестиционни бонове и други финансови активи, както и доходите от търговия с чуждестранна валута;

• движимо имущество, предадено на лица, които имат право да извършват събиране, транспортиране, оползотворяване или обезвреждане на отпадъци в съответствие със Закона за управление на отпадъците.

- доходите от разпореждане с финансови инструменти на регулиран пазар;

- доходите от задължително осигуряване в България или в чужбина;

- стипендиите, получени от физически лица за обучението им в страната и в чужбина;

- паричните и предметните печалби, получени от участие в хазартни игри, организирани с лиценз, издаден по реда на Закона за хазарта или съгласно законодателството на друга държава–членка на Европейския съюз, или държава–страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство;

- наградите, които се дават във вид на допълнителна игра или предметна печалба с незначителна стойност от развлекателни автомати по смисъла на Закона за хазарта или съгласно законодателството на друга държава–членка на Европейския съюз, или държава–страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, както и предметните печалби с незначителна стойност от други игри на случайността, извън, които не са хазартни;

- доходите от продажба или замяна на имущество, придобито по наследство и завет, както и на имущество, реституирано по реда на нормативен акт;

- други, посочени в Закона за данъците върху доходите на физическите лица.