Съгласно Конституцията на Република България бракът е доброволен съюз между мъж и жена. Законен е само гражданският брак като съпрузите имат равни права и задължения в брака и семейството. Формата на брака, условията и редът за неговото сключване и прекратяване, личните и имуществените отношения между съпрузите се уреждат със Семейния кодекс. 

Религиозният обред няма правно действие. Брак може да сключи лице, навършило осемнадесет години. По изключение, ако важни причини налагат това, брак може да сключи и лице, навършило шестнадесет години, с разрешение на районния съдия по постоянния адрес на лицето. Ако и двамата встъпващи в брак са непълнолетни и имат различен постоянен адрес, разрешението се дава от районния съдия по адреса на единия от встъпващите в брак по техен избор. 

С встъпването в брак непълнолетният става дееспособен, но може да се разпорежда с недвижим имот само с разрешение на районния съдия по постоянния адрес на непълнолетния. 

Пречки за сключване на брак

Абсолютни пречки: поставянето на лице под пълно запрещение или страдание от душевна болест или слабоумие, които са основание за поставянето му под пълно запрещение, както и наличие на болест, представляваща сериозна опасност за живота или здравето на поколението или на другия съпруг, освен ако той знае за тези болести.

Относителни пречки за брак: роднинството по права линия; братя и сестри, както и други роднини по съребрена линия до четвърта степен включително; както и лица, между които осиновяването създава отношения на роднини по права линия или на братя и сестри. Горните обстоятелства се установяват чрез представяне на декларация и медицинско свидетелство пред длъжностното лице по гражданското състояние. 

Права и задължения 

Бракът се смята за сключен с подписването на акта за сключване на граждански брак от встъпващите в брак и от длъжностното лице по гражданското състояние.  Съпрузите имат равни права и задължения в брака и живеят съвместно, освен ако важни причини налагат да живеят разделено. Семейният кодекс изисква личните им отношения да се изграждат на основата на взаимно уважение, общи грижи за семейството и разбирателство. свобода на развитие на личността, на избор и упражняване на професия. Съпрузите са длъжни чрез взаимно разбирателство и общи усилия и съобразно своите възможности, имущество и доходи да осигуряват благополучието на семейството и да се грижат за отглеждането, възпитанието, образованието и издръжката на децата.

Права във връзка с придобитото през брака имущество

Правата във връзка с придобитото имущество в националното законодателство са уредени в Семейния кодекс. Прекратяването на брака има за резултат анулирането на брачния режим за имуществени отношения и разделянето на имуществената общност. 

Дяловете на съпрузите в имуществената общност са равни.  Въпреки това, съдът може да определи по-голям дял от имуществена общност на съпруга, на когото е предоставено упражняването на родителските права по отношение на непълнолетните деца, ако това създава за него особени затруднения. Извън този дял, този съпруг получава движимите вещи, предназначени за отглеждането и образованието на децата. 

В случай на развод може да бъде определен по-голям дял от съда, ако приносът на един от съпрузите в придобиването на имущество значително надхвърля приноса на другия съпруг. 

При развод всеки съпруг има право на част от стойността на вещите за упражняване на професия или търговия и от вземанията на другия съпруг, придобити по време на брака, ако те са на значителна стойност и ако той е допринесъл за придобиването им или с труда си, със средствата си, с грижите за децата или работата си в домакинството. За придобиване на права върху имуществото може да се предяви иск към съда и преди развода, ако поведението на съпруга, който е придобил имуществото, поставя в опасност интересите на другия съпруг, или на децата.

При прекратяването на брака с развод, съпрузите остават солидарно отговорни за съществуващи задължения, възникнали по време на техния брак като обичайни солидарни длъжници, тъй като те вече не са солидарно отговорни като съпрузи. 

След приемането на европейския Регламент (ЕС) 2016/1103 от 24 юни 2016 г.  за изпълнение на засиленото сътрудничество в областта на компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решения по въпроси, свързани с имуществения режим между съпрузи, считано от 29 януари 2019 г., за международните двойки се прилагат нови правила за определяне на правото, приложимо спрямо всички бракове, сключени след 29 януари 2019 г. и за браковете, сключени преди датата на влизане в сила, ако съпрузите, са избрали право, приложимо спрямо режима на имуществените им отношения. 

Имуществените отношения между съпрузите могат да се уреждат от законов режим на общност, законов режим на разделност или договорен режим.

Режимът на имуществените отношения може да бъде променян по време на брака. Законовият режим на общност е уреден в Семейния кодекс. При него вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос на съпрузите, принадлежат общо на двамата съпрузи и са част от съпружеската имуществена общност, независимо от това на чие име са придобити. Извън съпружеската имуществената общност остава личното имущество на всеки от съпрузите. То включва вещните права, придобити преди брака, както и с лично имущество, и придобитите по време на брака по наследство и по дарение. 

Лични са и вещните права, придобити от единия съпруг, когато кредитор е насочил изпълнение за личен дълг на другия съпруг по реда на глава четиридесет и четвърта от Гражданския процесуален кодекс върху вещни права, които са съпружеска имуществена общност. Лични са движимите вещи, придобити от единия съпруг по време на брака, които му служат за обикновено лично ползване, за упражняване на професия или на занаят. 

Съпружеската имуществена общност се прекратява с прекратяването на брака или по съдебен ред преди прекратяването на брака, ако важни причини налагат това. При прекратяване на имуществената общност дяловете на съпрузите са равни, освен ако съдът не постанови друго при изрично определените в закона случаи. При избора на този режим, правата, придобити от всеки от съпрузите по време на брака, са негово лично притежание, като при  прекратяване на брака по исков ред всеки съпруг има право да получи част от стойността на придобитото от другия по време на брака, доколкото е допринесъл с труд, със средствата си, с грижа за децата, с работа в домакинството или по друг начин. 

Разходите за задоволяване на нуждите на семейството се поемат от двамата съпрузи. Когато единият съпруг е предоставил на другия своя вещ за ползване, при липса на противна уговорка ползващият дължи само плодовете, които са налице към датата на писменото им поискване. 

Разпореждане със семейно жилище

Действията на разпореждане със семейното жилище - лична собственост на единия съпруг, се извършват със съгласието на другия, ако двамата съпрузи нямат друго жилище - обща собственост или лична собственост на всеки един от тях. Когато липсва съгласие, разпореждането се извършва с разрешение на районния съдия, ако се установи, че не е във вреда на ненавършилите пълнолетие деца и на семейството.

Лични и имуществени отношения при раздяла и развод в Република България

Българското законодателство не урежда института на фактическа раздяла като самостоятелен институт, който да поражда правни и имуществени последици. Разводът между съпрузи с различно гражданство се урежда от правото на държавата, в която се намира тяхното общо обичайно местопребиваване към момента на подаване на молбата за развод. Когато съпрузите нямат общо обичайно местопребиваване, прилага се българското право.

Съгласно Кодекса на международното частно право разводът между съпрузи с еднакво чуждо гражданство се урежда от правото на държавата, чиито граждани са те при подаване на молбата за развод.

Разводът между съпрузи с различно гражданство се урежда от правото на държавата, в която се намира тяхното общо обичайно местопребиваване към момента на подаване на молбата за развод. Когато съпрузите нямат общо обичайно местопребиваване, прилага се българското право.

Ако приложимото чуждо право не допуска развода и към момента на подаване на молбата за развод единият от съпрузите е български гражданин или има обичайно местопребиваване в Република България, прилага се българското право. 

За задължения, поети за текущите нужди на семейството, съпрузите отговарят солидарно. Встъпващите в брак могат да уредят имуществените отношения помежду си с брачен договор. 

Брачен договор могат да сключат само дееспособни лица като той може да бъде сключен от съпрузите и по време на брака. Договорът съдържа уговорки само относно имуществени отношения между страните като: 

- правата на страните върху имуществото, което се придобива по време на брака; 

- правата на страните върху притежаваното от тях имущество преди брака; 

- начините на управление и разпореждане с имуществото, включително и със семейното жилище;  

- участието на страните в разходите и задълженията; имуществените последици при развод;

- издръжката на съпрузите по време на брака, както и при развод; издръжката на децата от брака; 

- други имуществени отношения, доколкото това не противоречи на разпоредбите на този кодекс. 

За неуредените с брачния договор имуществени отношения се прилага законовият режим на общност. Брачният договор се сключва лично от страните в писмена форма с нотариална заверка на съдържанието и на подписите. Той поражда действие от момента на сключване на брака, а когато е сключен по време на брака - от деня на сключване на договора или от друга дата, определена в него. 

С договора не могат да се засягат права, придобити от трети лица преди сключването му.

Изменението на брачния договор се извършва във формата за неговото сключване. В случай че с него се прехвърля право на собственост или се учредява или прехвърля друго вещно право върху недвижим имот, договорът се заверява от нотариус, в чийто район се намира имотът. 

Когато имотите, предмет на договора, се намират в районите на действие на различни нотариуси, нотариалното удостоверяване се извършва от нотариус в един от тези райони по избор на страните. Договорът, с който се прехвърля право на собственост или се учредява или прехвърля друго вещно право върху недвижим имот, има прехвърлително действие и се вписва в имотния регистър в деня на нотариалното удостоверяване, когато е сключен по време на брака. 

Когато договорът е сключен преди встъпването в брак, той се представя за вписване от нотариуса в деня на получаване от него на удостоверението за сключване на граждански брак.  

Брачният договор се прекратява: 

- по взаимно съгласие на страните – в този случай те могат да изберат законов режим или да сключат нов договор; 

- по иск на единия съпруг при съществена промяна на обстоятелствата, ако договорът сериозно застрашава интересите на съпруга, на ненавършилите пълнолетие деца или на семейството; 

- при прекратяване на брака, освен клаузите, които уреждат последиците от прекратяването и са предназначени да действат и след него. 

Брачният договор може да бъде развален изцяло или частично по съдебен ред, което има действие за в бъдеще. По отношение на брачния договор се прилагат съответно общите правила относно недействителността на договорите.

Към настоящия момент в българското законодателство няма правна уредба за извършване на фактическа регистрация на двойка - хетеро и или хомосексуална, като семейни партньорства/регистрирано съжителство. Единствено гражданският брак, сключен при условията и по реда на Семейния кодекс, поражда имуществени последици, които законите уреждат при брак.

Права на лицата при съжителство 

Българското национално законодателство не урежда права във връзка със съжителство.